Прекратяване на трудово правоотношение с пенсионер

Прекратяване на трудово правоотношение с пенсионер

Прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител, придобил право на пенсия на специалните основания в Кодекса на труда (КТ)

Трудовото правоотношение може да се прекрати с предизвестие по инициатива на работодателя и по инициатива на работника или служителя.

Прекратяване с предизвестие по инициатива на работодателя на основанията в чл. 328, ал. 1, т. 10–10в КТ

Това са четири отделни, самостоятелни юридически основания. Основанията са обективни – не предполагат вина или неизпълнение на трудови задължения. Фактът на придобито право на пенсия е достатъчен.

  1. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ   работодателят има право да прекрати трудовия договор на работника или служителя с предизвестие при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. 

В цитираната разпоредба е въведено изключение на учителите, придобили право на срочна пенсия за ранно пенсиониране (чл. 69в КСО) – с тях правоотношението не може да бъде прекратено на това основание.

Уволнението на учителите по чл.328, ал.1, т.10 от КТ би било законосъобразно и допустимо само при наличието на обективния факт, че към момента на прекратяването на трудовото  правоотношение е придобито правото да получават пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст.

А трудовите правоотношения с професори, доценти и доктори на науките могат да бъдат прекратени на това основание от работодателя при навършване на 65-годишна възраст, без значение дали са придобили право на пенсия.

§ 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование въвежда възможности за „удължаване“ на трудовите договори, които се отнасят единствено за доцентите и професорите във висшите училища. По предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда може да бъдат удължени за срок до три години. Удължаването на трудовите правоотношения с хабилитираните лица се уреждат със срочен трудов договор. 

При т. 10 КТ правното основание за прекратяване на правоотношението възниква с придобиването правото на пенсия, независимо дали работникът е подал заявление за отпускане на пенсия.
Практиката приема, че данните от НОИ за наличен осигурителен стаж и възраст са достатъчни за обективно установяване на предпоставката.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, в случай, че лицата нямат право на пенсия по общия ред , те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 67 години и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. И при изпълнение на тези условия за работодателя ще възникне право да прекрати правоотношението с тях на това основание.

  1.  т. 10а КТ – работодателят има право да прекрати трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а  от Кодекса за социално осигуряване.

Според съдебната практика, това основание обхваща и случаите на ранно пенсиониране на учителите при условията на чл. 69в КСО (Решение № 43 22.07. 2019 г. На ВКС по дело № 2035/2018година). Т.е. техните правоотношения могат да бъдат прекратявани именно на това основание – т.10а.

  1. т. 10б КТ – работодателят има право да прекрати трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

Това е случая, когато работника или служителя вече е придобил и упражнил правото си на пенсия и бива назначен при друг работодател (или отново при същия).

При прекратяване на правоотноотношението трябва стриктно да се прилага конкретното законово основание, чиито предпоставки действително са налице. Например, ако работодателя прекрати правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, а е отпусната пенсия в пълен размер, заповедта за уволнение ще бъде незаконосъобразна и подлежи на отмяна от съда.

И следващата разпоредба е огледална и касае възможността за прекратяване на правоотношение, възникнало след като вече е била отпусната пенсия в намален размер:

  1. т. 10в КТ – когато правоотношението е възникнало с работник или служител, след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО.

И четирите хипотези предполагат предизвестие, чийто срок е този по чл. 326, ал. 2 КТ  – най-често 30 дни, ако не е уговорено друго.

Прекратяване по инициатива на работника – чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ

Работникът има право да прекрати договора без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основанието е приложимо както при придобиване на право на пълна пенсия (чл. 68 КСО), така и на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 68а КСО).

Има ли пенсионерът специална закрила при уволнение?

Когато прекратяването е на някое от разгледаните четири основания, работникът или служителят, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не попада в нито една хипотеза на защитените категории по смисъла на чл. 333 КТ.

Предварителна закрила при уволнение може да се ползва, само ако по някаква причина работодателят е предприел уволнение на някое от другите основания в чл. 328, за които се предвиждат закрила по чл. 333 КТ.

Право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда изплащането на благодарствено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. 

Работникът или служителя има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Преценката за размера на обезщетението се прави към датата на възникване на правото на обезщетение.

Например работникът придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и има прослужени 5 години при работодателя – обезщетението ще е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. Ако обаче работникът продължи да работи след придобиване на право на пенсия и се стигне до прослужени над 10 години – вече ще са изпълнени предпоставките за изплащане на обезщетение в по-високия размер от 6 заплати.

Предпоставките за възникване на правото на благодарствено обезщетение:
1. 
прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието за това – не е задължително трудовият договор да се прекратява по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, макар и това да е най-често срещаната  хипотеза. Възможно е например страните да прекратят договора по взаимно съгласие, което пак ще доведе до възникването на правото на благодарствено обезщетение, ако са изпълнени останалите предпоставки.
2. придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително пенсия в намален размер  – няма значение дали правото е реално упражнено, т.е. дали работникът или служителят е подал съответното заявление в НОИ за отпускане на пенсия и дали такава вече му се изплаща или не;
3. да не му е било изплащано такова обезщетение по друго трудово правоотношение – в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ е записано изискването, че такова обезщетение може да се изплаща само веднъж.
4. да е  налице изискуемият трудов стаж при същия работодател, от който зависи размерът на обезщетението .

Възможно е правото на пенсия да е възникнало и дори да е ефективно упражнено, без трудовото правоотношение да е прекратено. В тези случаи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ ще стане дължимо едва когато трудовият договор се прекрати.

Сподели

Подобни статии