Добри практики при назначаване на чужденци

Задължения на работодателя и добри практики при наемане на чужденци.

Трудовата заетост на чужденци на територията на Република България е регламентирана в следните нормативни актове:

Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/,

Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и

Правилника за неговото прилагане /ППЗТМТМ/.

Относно видовете пребиваване на чужденци и различните режими на работа, може да прочетете в темата: Назначаване на чужденци

В настоящата статия се фокусираме само на задълженията на работодателя във връзка с назначаването на чужденци, включително свързаните с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд и добрите практики в тази връзка.

1. Здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ)

Чл. 2, ал. 1  от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) предвижда, че разпоредбите на закона се прилагат във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.

Чужденците не са изключени с някаква специална норма и имат същите права и задължения, свързани със ЗБУТ, като българските граждани.

За да изпълни задължението си за осигуряване на безопасна работа, работодателят трябва да гарантира, че информацията, която предоставя във връзка с трудовото правоотношение е разбираема за служителя.

Това включва:

• Писмен превод: Трудовият договор, длъжностната характеристика, инструкциите и другите документи за безопасност трябва да бъдат предоставени на език, който работникът владее. Ако това не е родният му език, нивото на владеене трябва да бъде удостоверено (напр. със сертификат), за да се избегне риск от недоразумения, съдебни спорове и инциденти.
• Ефективен инструктаж: Началният и периодичните инструктажи трябва да се провеждат с осигурен превод. Липсата на разбиране от страна на работника прави инструктажа формален  и излага работодателя на риск от санкции и трудови злополуки.
• Ефективни обучения: При провеждане на обучения, свързани с безопасността при работа или други обучения е задължително присъствието на преводач (или служител с доказани езикови познания), който да потвърди с подписа си, че информацията е предадена точно. Добрите практики в тази връзка включват:

  •  Използване на международно признати знаци за безопасност, които не изискват превод.

  • Използване на видеоматериали със субтитри, дублаж или само с картинки, показващи правилното боравене с машини и лични предпазни средства. Добрите практики включват документирането всяко допълнително помощно средство, използвано при обучението.

  • Полагане на кратък тест/изпит, който доказва, че работниците са разбрали основните положения.

2. Добри практики за интеграция

• Курсове по български език: Улесняват комуникацията, подобряват безопасността и в дългосрочен план премахват нуждата от преводачи.
• Определяне на отговорно лице за съдействие с личен лекар, банки и т.н.:
• Културна адаптация: Оценка на риска, която отчита културните различия в разбирането за безопасност, тъй като хората от различни националности могат да имат различно възприятие за риск или авторитет. Трябва да се обръща внимание, че спазването на правилата за БЗР в България е задължително и неспазването им може да доведе до дисциплинарна отговорност, независимо от практиките в родната им страна.

3. Специфични задължения 

• Застраховки и осигуряване: С промените от 27.06.2025 се изисква задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване;
  Съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване , задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса  са:
  • Чужденци с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване.
  • Лица с „Единно разрешение за пребиваване и работа“, „Синя карта на ЕС“ или „Разрешение за сезонен работник“.
  • Граждани на държави, с които България има спогодби за социална сигурност (напр. Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Албания).
• Съхраняване на документи. Нотариално заверено копие от валиден документ  за пребиваване, трябва да се съхранява през целия срока на наемането в досието на служителя.
• Осигуряване на двупосочен билет и жилище. За сезонни работници  в чл. 27 и чл. 28 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност изрично е регламентирано задължението работодателя да поеме двупосочния билет  и здравната застраховка на чуждестранния работник, както и да му осигури жилище. В случаите, когато жилището се осигурява срещу наем, то наемната цена трябва да е съобразена със заплатата и качеството. Изискването за осигуряване на жилище при наемане на чужденци е с оглед националната сигурност, защото предварително трябва да се знае къде ще пребивава чужденеца.
• Уведомяване на Главна инспекция по труда в 7-дневен срок от започване на работа и Уведомяване на Агенция по заетостта в 3-дневен срок при предсрочно прекратяване на договора.

Ползи и разходи за работодателя от имплементиране на добри практики при назначаване на чужденци