Застраховане за трудови злополуки

Застраховане за трудови злополуки

Определяне на работиниците и служителите, които подлежът на задължително застраховане за трудова злополука
Условията и редът, при които се осъществява застраховането, са определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“
Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за трудова злополука, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Националната класификация на икономическите дейности, а коефициентът на трудовия травматизъм се определя ежегодно в края на годината от министъра на труда и социалната политика и важи за следващата година.
Работодателят няма задължение да изчислява коефициент на трудов травматизъм!
Ако фирмата е с икономическа дейност, която е записана в списъка, то ще трябва да извършите действия, съгласно изискванията на наредбата. Наличието или не на трудови злополуки във вашата фирма е само елемент, който може да повлияе на големината на застрахователната вноска, но не и да отмени задължението за застраховане или да предизвика такова.

Процедура:

I. Определяне на работните места и длъжности, които да бъдат застраховани

За да определи подлежащите на застраховане, работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд в предприятието. Провеждането на консултации трябва да се удостовери с протокол, като няма нормативни изисквания какво да съдържа протокола.

Примерен образец – Заповед за определяне на работните места и длъжности, които да бъдат застраховани (.doc)

Примерен образец – Протокол от КУТ/ГУТ (.doc)

II. Сключване на застраховката

При сключване на застраховката следва да се имат предвид следните неща:

1. Застраховката може да се склюва само със застрахователи, които притежават разрешение за извършване на дейност т. 1 от Раздел II на Приложение № 1 към Кодекса за застраховане, т.е. „злополука (включително производствени злополуки и професионални заболявания)”.

2.Срокът на застраховката не може да бъде по-дълъга от 12 месеца и по-кратка от един месец.

3. При сключване на договор за застраховката „трудова злополука“ работодателят и застрахователят трябва задължително да определят застрахователната сума за всеки един от работниците и служителите, които са включени в договора. Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като минималният й размер не може да бъде по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.

4. Задължителната застраховка „трудова злополука“ покрива следните рискове:

  • смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
  • трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
  • временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.

5.На основата на определения размер на застрахователната сума застрахователите изплащат различни обезщетения:

  • при смърт на застраховано лице – в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена при сключване на застрахователния договор, но не по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника или служителя;
  • при трайно намалена работоспособност – процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността;
  • при временна неработоспособност – процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност, както следва:

– над 10 до 30 календарни дни включително – 3 на сто;

– над 30 до 60 календарни дни включително – 5 на сто;

– над 60 до 120 календарни дни включително – 7 на сто;

– над 121 календарни дни – 10 на сто.

6. За изплащане на застрахователната сума или застрахователното обезщетение работодателят трябва да представи на застрахователя следните документи:

  • писмено искане;
  • копие от застрахователния договор;
  • препис от акта за смърт и удостоверение за наследници;
  • копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.);
  • разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова;
  • други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.

7. Дължимото застрахователно обезщетение или сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт, на законните му наследници в 15-дневен срок след представянето на всички, посочени в договора, документи.

8. Правата на страните по договора за задължителната застраховка „трудова злополука“ се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Сподели

Подобни статии