Застраховане за трудови злополуки

Застраховане за трудови злополуки

Определяне на работиниците и служителите, които подлежът на задължително застраховане за трудова злополука
Условията и редът, при които се осъществява застраховането, са определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“
Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за трудова злополука, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Националната класификация на икономическите дейности, а коефициентът на трудовия травматизъм се определя ежегодно в края на годината от министъра на труда и социалната политика и важи за следващата година.
Работодателят няма задължение да изчислява коефициент на трудов травматизъм!
Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2018 г., можете да видите ТУК (.pdf)
Ако фирмата е с икономическа дейност, която е записана в списъка, то ще трябва да извършите действия, съгласно изискванията на наредбата. Наличието или не на трудови злополуки във вашата фирма е само елемент, който може да повлияе на големината на застрахователната вноска, но не и да отмени задължението за застраховане или да предизвика такова.

Процедура:

I. Определяне на работните места и длъжности, които да бъдат застраховани

За да определи подлежащите на застраховане, работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд в предприятието. Провеждането на консултации трябва да се удостовери с протокол, като няма нормативни изисквания какво да съдържа протокола.

Примерен образец – Заповед за определяне на работните места и длъжности, които да бъдат застраховани (.doc)

Примерен образец – Протокол от КУТ/ГУТ (.doc)

II. Сключване на застраховката

При сключване на застраховката следва да се имат предвид следните неща:

1. Застраховката може да се склюва само със застрахователи, които притежават разрешение за извършване на дейност т. 1 от Раздел II на Приложение № 1 към Кодекса за застраховане, т.е. „злополука (включително производствени злополуки и професионални заболявания)”.

2.Срокът на застраховката не може да бъде по-дълъга от 12 месеца и по-кратка от един месец.

3. При сключване на договор за застраховката „трудова злополука“ работодателят и застрахователят трябва задължително да определят застрахователната сума за всеки един от работниците и служителите, които са включени в договора. Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като минималният й размер не може да бъде по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.

4. Задължителната застраховка „трудова злополука“ покрива следните рискове:

  • смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
  • трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
  • временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.

5.На основата на определения размер на застрахователната сума застрахователите изплащат различни обезщетения:

  • при смърт на застраховано лице – в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена при сключване на застрахователния договор, но не по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника или служителя;
  • при трайно намалена работоспособност – процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността;
  • при временна неработоспособност – процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност, както следва:

– над 10 до 30 календарни дни включително – 3 на сто;

– над 30 до 60 календарни дни включително – 5 на сто;

– над 60 до 120 календарни дни включително – 7 на сто;

– над 121 календарни дни – 10 на сто.

6. За изплащане на застрахователната сума или застрахователното обезщетение работодателят трябва да представи на застрахователя следните документи:

  • писмено искане;
  • копие от застрахователния договор;
  • препис от акта за смърт и удостоверение за наследници;
  • копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.);
  • разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова;
  • други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.

7. Дължимото застрахователно обезщетение или сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт, на законните му наследници в 15-дневен срок след представянето на всички, посочени в договора, документи.

8. Правата на страните по договора за задължителната застраховка „трудова злополука“ се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Сподели

Подобни статии