Опазване на здравето при работа с компютърни системи

Опазване на здравето при работа с компютърни системи

Законова уредба при работа с видеодисплей: Закон за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба  № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи, Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците.

І.  РАБОТА С ВИДЕОДИСПЛЕЙ

Съгласно  чл.3 (1)  от Наредба  № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи работодателят извършва оценка на риска на работните места с видеодисплеи за определяне на възможните рискове за здравето и безопасността на работещите, особено по отношение на зрението, мускулно-скелетната система, възникването на психичен стрес и др.

При работа с видеодисплей принципно възможни са следните здравни проблеми:

  1. разстройства на зрението и акомодацията;
  2. болести на органите на опорно-двигателен апарат;
  3. нервно-психични разстройства.

Зрителни проблеми.

Човешкото око основно е пригодено да гледа надалечe. Исторически този тип зрение е бил необходим за ориентация в пространството, по време на лов и занаятчийски дейности. Няма значителни еволюционни промени в човешкото око, но за последните 100 години естеството на работата на човека  коренно се е променило. Днес човекът използва очите си непропорционално повече при работа наблизо. В нормално състояние, очите постоянно се намират в движение – акомодацията (пренастройването от гледането надалече/наблизо) се променя. Очите ни се нагласят и към постоянно променяща се яркост на осветлението.

При работа с видеодисплей очите изпитват особен вид натоварване, което противоречи на естественото виждане. Продължително време работещият с видеодисплей се взира принудително в строго определена насока и на определено разстояние, при което погледът става неподвижен. Естественото движение на очите се редуцира, което води до стесняване на зрителната област. Разбира се, погледът при работа с видеодисплей се движи между клавиатурата и екрана, но това са повтарящи се еднообразни движения, които не приличат на естественото зрение.

Въпреки непрекъснатото подобряване на качеството на мониторите, натоварването, на което са подложени очите на работещия, е огромно.

Основна причина за преумората на очите е, че изображението на монитора не е толкова ясно, колкото печатния текст. Очите се фокусират по-трудно върху картината на монитора и човек прави по-малко премигвания за една минута, което предизвиква изсъхване на роговицата.

Хората, работещи с компютърни екрани, се взират в двумерна плоскост, а  обичайното човешко зрение е триизмерно.

Мониторът е обкръжен от електромагнитно поле. Прашинките от въздуха получават заряд и се полепват върху роговицата. Съвместното въздействие на запрашеността и сухия въздух в работните помещения намаля естествения филм от сълзите върху роговицата, което причинява тъй наречения „синдром на сухото око“. Особено силно са засегнати от него хората, носещи контактни лещи.

За профилактика на подобни негативни явления е необходимо по-често да преместваме погледа в далечина.

Ето няколко правила на офталмолозите (лекари-специалисти по очни болести)при работа с видеодисплей за предпазване от синдрома на компютърното зрение:
  • Периодично мигайте, когато работите с компютър. Когато се концентрирате върху нещо, честотата на мигане намалява до 70%, което води до изсъхване на очната ябълка;
  • Спазвайте правило “20/20”. На всеки 20 минути отделяйте погледа от монитора поне за 20 секунди. Това упражнение намалява риска от проблем с очите, поради по-малкото мигане;
  • Намалете осветеността на работното място. Може да използвате лампи с по-малка мощност в стаята или регулатор на осветлението. В полето на вашето зрение не трябва да има прозорец.
  • Премахнете отраженията от екрана на своя монитор.
    Обърнете внимание на разположението на монитора. Екранът трябва да бъде точно пред вас, за да не е нужно да се обръщате когато поглеждате в него. Мониторът трябва да бъде на нивото на очите или малко по-ниско от тях.

Фактор, който е свързан с влияние върху зрението при работа с видеодисплей е осветлението.

Осветлението е един от основните фактори в работната среда на човека. При ергономичното оформяне на работните места светлината и осветлението придобиват все по-голямо значение, тъй като осигуряват добра видимост на обектите,  при  което  се  намалява  зрителното  напрежение,  нараства работоспособността, забавя се настъпването на умората, извършваната работа с видеодисплей е по-ефективна и по-безопасна.

Дейността с видеодисплей може да се различава на отделни работни места. Във връзка с това проектирането и изпълнението на осветителните уредби следва да се извършва в тясна връзка с извършваната дейност в помещението. Все повече се налагат схемите за динамично осветление на работното място – т.е. служителят да може лесно и без усилие да коригира параметрите на осветлението на работното място съобразно с извършваната дейност. Това се отнася и за попадащата в помещението дневна светлина. Нейното количество и характеристики се контролират най-често с щори. Щорите трябва да отговарят на определени изисквания, като материал, размери и техническа изправност. Неизправните щори на работното място водят до създаване на влошена светлинна обстановка и твърде различни условия за работа с видеодисплей в рамките на работния ден.

Критерии за оценка на нормативно съобразеното осветление на работното място са преди всичко светлотехническите качествени показатели:

  • Равнище на осветеност;
  • Разпределение на светлинната плътност;
  • Ограничение на заслепяването;
  • Посока на светлината и коефициент на засенченост
  • Цвят на светлината и възпроизвеждане на цвета

В работните помещения се препоръчва да се поддържа постоянно ниво на осветеност 300 lx. Характеристиките на светлинните уредби се променят с течение на времето поради остаряване на осветителните тела и замърсяването им, което изисква планиране на поддръжката им.

Увреждания на опорно-двигателен апарат при работа с видеодисплей

Хората, които работят ежедневно на компютър, са застрашени от сериозни увреждания на опорно-двигателния апарат. Проблемът е в това, че 99% от седящите с часове пред екраните са със съзнанието, че това не е физическо натоварване.

Напрегнатата гръбначна мускулатура и милионите движения в ръцете обаче претоварват опорно-двигателния апарат. Първите симптоми от принудителната стойка при работа с видеодисплей и продължителното обездвижване се появяват след 2-3 години работа и са локализирани обикновено в гърба, ръцете, краката. След 5 ÷ 10 години идват и органичните промени /гръбначни изкривявания, остеохондрози, тунелен синдром/. Потърпевши са хора на възраст от 19 г. до 60 г. Те обаче нямат съзнанието, че са болни като една четвърт от потърсилите лекарска помощ отиват, когато болката стане нетърпима. На преден план са оплакванията в горната част на гръбначния стълб – шия, рамене, лакти, китки. Болката в долната част на гръбначния стълб е причина № 1 за нарушената работоспособност след 45 г.

Служителят пред компютъра се натоварва почти колкото професионален спортист, а няма масажист и никой не се грижи за неговата рехабилитация. Задължително е леко раздвижване на всеки половин час при работа с видеодисплей(около пет минути), а на един час – 10 минути. Това са лекарските препоръки за създаване на навици за релаксиране на опорно-двигателния апарат. Добрата профилактика за избягване на артрозните проблеми включва още спортове, като плуване, бягане, ски и т.н.

Спазването на определени ергономични норми и здравни препоръки са в основата на преодоляването на опасността от проявяване на описаните мускулно – скелетни заболявания. Част от тях са:

Столът. 

Много важно е столът да осигурява удобна стойка пред компютъра. За целта той трябва да има:

  • Стабилна основа, най- добре с 5 колелца. Важна особеност е колелцата да се движат свободно по пода, особено когато има килим или мокет.
  • Възможност за промяна височината на стола. Той трябва да може да се издига или спуска от 40 см. до 52 см., измерено от седалката до пода. Ако човек е по-висок или по-нисък е необходимо да се набави стол, който да има по-големи възможности за промяна на височината. При нагласянето на стола клавиатурата трябва да е на нивото на лактите, краката да са свободно стъпили на земята, а колената на нивото на бедрата. Препоръчително е седалката да има възможност за накланяне напред минимум 5 градуса и назад минимум 10 градуса. По време на работа, когато столът е наклонен напред, част от тежестта на тялото се пренася от гърба към краката. Така могат да се избегнат схващания и гръбначни травми.
  • Заоблена седалка. Предната част на седалката трябва да е заоблена и да завършва с меко заобляне надолу.
  • Регулируема облегалка. Важно е облегалката плавно да приляга към гърба на седящия.
  • Възможност за въртене около оста си. Това осигурява мобилност на тялото.
  •  Подлакътници. Столът трябва да разполага с подлакътници, за да не се уморяват ръцете при продължителна работа.
Бюрото.

Работното бюро трябва да има възможност за регулиране на височината. Най-лесният начин за преценка на точната височина е при седнало положение на стола краката да бъдат отпуснати на земята. Aко след поставяне на пръстите върху клавиатурата ръцете са успоредни на пода, това означава, че височината на бюрото е добра за ергономична работа. То трябва да има слаба рефлектираща способност и достатъчно място, за да може потребителят да заеме удобна позиция за работа и разположи по прегледен начин материалите, които ще използва.

Работната поза. 

Дългото седене пред компютъра може да породи чувство на неудобство. За да се намали потенциала на физически дискомфорт или травми, трябва работещият да заеме удобна позиция. Тази позиция е свързана с положението на няколко части от тялото:

  • гърба – гърбът трябва леко да опира в облегалката, като работещият се стреми да стои колкото може по-изправен.
  • ръцете – ръцете трябва да бъдат отпуснати, лактите да са прибрани до тялото и успоредни на пода.
  • китките – китките трябва да бъдат в хоризонтално положение при отклонение около 10 градуса нагоре или надолу.
  • краката – бедрата трябва да са в хоризонтално положение или леко наклонени напред. Ходилата да почиват на пода. Може да се използва подложка за краката, но тогава трябва да се регулира височината и на стола.
  • главата – главата трябва да бъде във вертикално положение или леко наведена напред.
  • позата на гръбнака – честата промяна на позата спомага за намаляване на риска. Правенето на малки почивки по време на работа е задължително. Медиците препоръчват на 40 минути активна работа с компютъра 15 минути да се почива.

Илюстрация на правилната поза при работа с видеодисплей:

 

„Правилото на правите ъгли” – височината на стола трябва да бъде регулирана така, че предмишниците на седящия зад бюрото човек да се намират под прав ъгъл спрямо шията му. Ако рамената са свити или повдигнати, в капсулите на шийния отдел на гръбнака възниква пренапрежение, което води до последващи силни болки във врата. За да се избегне подобна неприятна ситуация, достатъчно е да се оправи височината на стола.

 

  

Мониторът.

Екранът на монитора трябва да е добре почистен и позициониран така, че да е удобен за наблюдение и да не създава чувство на неудобство. Високият контраст, пряката светлина, прахът и зацапванията пречат на работата. Няколко са основните положения, които трябва да се имат предвид за ергономична работа с монитора:

  • Горният край на монитора трябва да бъде под нивото на очите. Повечето монитори имат възможност да се въртят и да променят височината си.
  • За да се избегне затъмняване на образа (често при портативните компютри) е добре мониторът да е точно срещу потребителя.
  • За да се избегне отразяване на странична светлина, екранът трябва да бъде поставен така, че прозорците да бъдат вдясно от него.
  • Необходимо е осигуряването на достатъчно разстояние между потребителя и монитора. Най-добре е то да бъде между 46 и 76 см.
  • Текстът, изобразен на екрана, трябва да се чете лесно от потребителя. За целта могат да се променят системните настройки, като големина и цвят на текста. След което може да се променят настройките на екрана за яркост и контраст. Най-добрата комбинация за настройване на екрана е увеличен контраст и намалена яркост.
  • Екранът не трябва да трепти. Ако се установи сериозно трептене на монитора, е необходимо да се направи консултация със сервизната служба.
  • Използването на софтуер с лек интерфейс като лесно различими икони и менюта е за препоръчване.
  • Когато потребителят гледа монитора, неговата глава не трябва да бъде наклонена повече от 15 градуса.

ІІ. ПЕРИФЕРНИ УСТРОЙСТВА НА КОМПЮТЪРНИТЕ СИСТЕМИ

Клавиатурата.

Поради функционалното си предназначение, свързано с въвеждането на данни, клавиатурата е едно от най-често използваните устройства при работа с компютъра. За ергономична работа с нея се дават следните препоръки:

  • Клавиатурата трябва да бъде поставена пред монитора. Тя разполага с достатъчно дълъг кабел, за да може да се измества напред и назад. Това трябва да се използва за установяване на най-удобното за потребителя положение. Размерите на клавиатурата не трябва да превишават пространството предвидено за нея. При повечето клавиатури могат да се определят два ъгъла на вертикално разположение. Това става посредством две крачета под клавиатурата. Когато се използва стол без подлакътници и ръцете са отпуснати надолу, вдигането на крачетата ще намали ъгъла между китките и клавиатурата. По този начин ще се избегне излишното напрежение в китките. Клавиатурата може да се постави на специално чекмедже под основната плоскост на бюрото, но трябва да е на разстояние от 64 до 76 см. от пода. Не е необходимо силното натискане на клавишите по клавиатурата. Съвременните клавиатури са много чувствителни и дори едно леко натискане е достатъчно, за да се въведе символ. Ако се натискат много силно клавишите, потребителят бързо ще усети умора в ръцете.
  • При работа с клавиатурата се препоръчва позицията на дланите да не се изменя повече от 10 градуса нагоре и надолу.
  • Използването на специална подложка пред клавиатурата спомага за намаляване на умората. Тя представлява мека възглавничка.
Мишката.

 В съвременния графичен потребителски интерфейс мишката и подобните на нея устройства са се наложили като най-често използваните средства за контрол и управление на компютъра. Спазването на няколко основни правила при работа с тях би намалило риска от преумора.

  • Както и при клавиатурите, правилното хващане на мишката гарантира стабилност при работа с нея и отсъствие на напрежение, предизвикващо умора. При захващането на мишката ръката се поставя върху нейното тяло като дланта се отпуска върху долната й част. Китката на ръката е опряна на подложката, като ръката до лакътя не се прегъва под ъгъл нагоре или надолу спрямо китката. Мишката може да се управлява с лявата или дясната ръка в зависимост от навиците на потребителя.
  • Мишката трябва да се държи нежно при поставяне на пръстите върху нея. Не е необходимо тя да се стиска силно и да се натиска към подложката.
  • Активирането на бутоните на мишката става с много малки усилия. Избягването на прекалено силното натискане ще предотврати пренатоварването на пръстите.
  • Активното използване на колелцето при мишка с колело е много полезно. То намалява излишните движения при разглеждане на документи.
  • Мишката трябва да бъде поставена колкото може по-близо до клавиатурата, за да се запази правилна стойка. При използване на дясната ръка мишката трябва да се намира вдясно от клавиатурата, а при работа с лявата ръка – вляво
  • Използването на качествена подложка за мишка е от важно значение за нейното лесно управление.
  • Редовното почистване на топчето на мишката и подложката ще осигури нейното свободно движение. Ако подложката е от мъхеста материя, е необходимо тя да се сменя често.
  • Ако се използва таблет, не се препоръчва силното стискане на показалеца.
Поставка за документи. 

При работа свързана с въвеждането на текст е добре да се използва приставка за документи. Тя улеснява задържането на документа в удобна за потребителя позиция. Приставката трябва да се поставя близо до монитора, за да се сведе движението на врата до минимум. Ако се налага повече да се чете, отколкото да се пише, то се препоръчва документът да бъде поставен между клавиатурата и монитора.

Слушалките.

Използването на слушалки за продължително време може да увреди в известна степен ушите на потребителя. Когато се включват слушалките при тестуване на нов софтуер, те не трябва да се поставят на ушите. Причината е, че при различните програми силата на звука е различна. По този начин се избягва опастността от прозвучаване на силен звук в ухото. Когато се поставят слушалките, се препоръчва силата на звука да бъде увеличавана постепенно.

ІІІ.  Нервно-психични разстройства

 Индивидуалните възможности на организма на работещите са твърде различни, както и възможностите за усвояване и разбиране на бързо променящи се информационни потоци. Основните насоки в профилактика на психо-емоционалния стрес, свързан с работното място, можете да видите в нашия материал за стрес на работното място.

Сподели

Подобни статии