При своята работа, служителите могат да бъдат изложени на неблагоприятни въздействия от различно естество като високи нива на шум, нездравословна температура, електромагнитни полета и др. Основния нормативен документ, даващ информация за изискванията и възможностите за ограничаване на вредните фактори е Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Освен тази наредба, където е приложимо, съществуват допълнителни наредби, определящи допустимите и здравословни норми за работа.
Условно можем да разделим факторите на няколко групи: физични фактори, фактори на микроклимата, химични фактори, биологични фактори, физиологични фактори, психични фактори.
Най-честите измервания, които са необходими са: измервания на осветеност, микроклимат, шум, вибрации и периодичните проверки на: импеданс на защитния контур “фаза – защитен проводник”, заземителна уредба и мълниезащитна уредба.
Измерванията се извършват от звена/специалисти , упълномощени от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“.
Вижте подробна информация за различните факори, възможните рискове, които пораждат, както и възможните превантивни мерки:
МЕХАНИЧНИ фактори – предизвикват наранявания вследствие на механично действие на машини, съоръжения, инструменти и транспортни средства. Вредните въздействия, които могат да предизвикат са премазване, захващане, удар, омотаване, увличане, охлузване, убождане, порязване, затрупване, отрязване, подхлъзване. Превантивните мерки, които могат да се предприемат са оценка на тези фактори и предприемане на действия за ограничаването на рисковете, които пораждат чрез: изготвяне на инструкции за безопасност, поставяне на предпазни устройства и предупредителни знаци (колективни средства за защита), лични предпазни средства.
АКУСТИЧНИ фактори – източниците на шум обикновено са машини, транспорт или места със струпване на множество хора. Вредните въздействия, до които могат да доведат са увреждане на слуха и/или вестибуларния апарат. Част от превантивните мерки са използването на лични предпазни средства, проектирането на шумозаглушителни зони, както и използването на шумопоглъщащи и щумоизолиращи строителни материали още на етапа на проектиране на помещенията, както и периодични проверки за установяване дали законодателно определените норми са спазени.
Минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум се определят с Наредба № 6 от 15.08.2005 г. Информация за периодичност на измерванията е дадена в Наредба № 7/1999 г.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ фактори – тук спадат пораженията от електрически ток при директен допир или при експлоатация. Въздействието се причинява поради допиране или опасно приближаване до части, които са под напрежение, или до части, които нормално не се намират под напрежение, но поради повреда на изолацията или по други причини попадат под напрежение. Вредното въздействие може да причини увреждане (изгаряне) или смърт от електрически удар. Като превантивни мерки отново можем да разгледаме наличието на инструкции за безопасна работа с електрически машини или оборудване, наличието на подходящо обучение за служителите (квалификационна група по ел.безопасност), използване само на изправни ел.уреди и съоръжения, водене на дневник за проверка на преносимите ел. уреди, заземяване, зануляване и периодичен контрол на тези мерки, както и използването на лични предпазни средства. Периодичните проверки, свързани с електробезопасността касаят измерванията на: импеданс на защитния контур “фаза – защитен проводник”, заземителна уредба и мълниезащитна уредба.
ОПТИЧЕСКИ фактори - недоброто осветление води до зрителна, нервна и обща умора, както и до увреждане на зрението. В работните помещения се осигурява приоритетно естествено осветление. За осигуряване на достатъчно изкуствено осветление в работните помещения се изпълнява комбинирано осветление. Локалното осветление се прилага на работните машини. Аварийно осветление се прилага на работните места, на който при авария в осветителната система работещите са изложени на риск от злополуки.
По отношение на осветлението все още е действаща Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите от 1976 г. Тя определя нормите за проектиране на изкуствено осветление, докато периодичността на измерванията се определя от чл. 381 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането
ЛЪЧЕВИ фактори- това са поражения от инфрачервено (ИЧ), ултравиолетово (УВ) или лазерно лъчение(ЛЛ) върху здравето и безопасността на работещите. Инфрачервената радиация има термично действие и предизвиква остри и хронични увреждания, свързани главно с нарушение на терморегулацията. Ултравиолетовата радиация предизвиква изгаряне на ретината и увреждане на зрението, както и изгаряния и увреждания на кожата. Лазерното лъчение предизвиква увреждане на зрението, кожата и сърдечно - съдовата система. За ограничаване на вредното въздействие на ел. магнитните полета и лъчения на работните места се използват лични и колективни предпазни средства, както и медицинско наблюдение на работещите в такава среда.
Нормативен документ по отношение на този фактор е Наредба № 5 от 11 юни 2010 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на изкуствени оптични лъчения.
ЙОНИЗИРАЩИ фактори – естествена и изкуствена радиация. Води до рак, мутации в поколенията и смърт. Защитата от йонизиращи лъчения включва: устройства за дистанционно управление, херметизиращи и ограждащи устройства, вентилация, защитни покрития, знаци за безопасност и сигнализация, лични предпазни средства.
Здравните норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения са посочени в Наредба № 29 от 2005г.
НЕЙОНИЗИРАЩИ фактори - това са електрически, магнитни или електромагнитни лъчения с неблагоприятно въздействие върху здравето. Те предизвикват болести на органите на кръвообращението (хипертония), увреждане на очите и на централната и вегетативна нервна система. Защитата от нейонизиращи лъчения се осъществява чрез заземяване и електростатични полета.
ВИБРАЦИОННИ фактори - вибрациите предизвикват сериозни поражения върху здравето и безопасността на работещите. Застрашени са багеристи, кранисти, шофьори на товарни автомобили и др. като вибрациите предизвикват увреждане на опорно-двигателния апарат. Предпазните мерки включват основно технически решения за ограничаване нивото на вибрациите: монтиране на оборудването върху специален фундамент, виброгасящи ръкохватки, и др. конструктивни решения, които осигуряват спазването на нормите, свързани с експозиция на вибрации.
Действащ нормативен документ по отношение на този фактор е Наредба № 3 от 5 май 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации.
ОТНОСИТЕЛНА ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА – и високата и ниската влажност водят до дискомфорт и влошават терморегулацията на човешкия организъм. Сухия студ се понася по-добре от човешкия организъм. Нормите за допустимите стойности на относителна влажност на въздуха са посочени в стандартите.
ТЕМПЕРАТУРАТА НА ВЪЗДУХА - при прегряващи условия на работа (металургия, рудодобив, апретурно производство, стъкларска промишленост, производство на захар и др.) може да се стигне до различни смущения и изменения в организма като промяна в: температурата на кожата и тялото; водно - солевия баланс на организма; сърдечно - съдовата; храносмилателната, отделителната; и централната нервни системи. При крайно неблагоприятни условия може да се получи топлинен удар. При ниски температури и в охлаждащи условия работят в горското и селско стопанство, строителството, транспорт, консервна промишленост и др. Неприятното студово натоварване довежда до смущения в кръвообращението, измръзване на крайниците, трайни нарушения и увреждане на вътрешните органи, забавяне на реакцията и координацията на движенията. Част от защитните мерки, които могат да се предприемат са: изграждане на кабини,топли въздушни душове, осигуряване на специални работни облекла и др. При работа в помещения, в които технологично се поддържат отрицателни температури се осигурява специално работно облекло за работещите и се въвежда специален режим на работа. При работа на открито,през студения период, се осигуряват отоплени помещения или фургони за затопляне на работещите,а при работа на открито при температура по голяма от 28 градуса се вземат технически и организационни решения според случая.
СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ на въздуха също е свързана с температурата. Тя обуславя придвижването на въздушните слоеве както в макроклиматични, така и в микроклиматични условия. Оптималните норми за скорост на движение на въздуха са според сезона на годината и категорията на работата.
Действаща наредба по отношение на този фактор е Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.
НЕТОКСИЧНИ химични фактори - тук спадат наличието на такива вещества като прах, азбест и алергизиращи вещества (антибиотици, дрожди, плесени), които могат да причинят различни белодробни заболявания – бронхит, астма, рак.
ТОКСИЧНИ /отрови/ - това са химични вещества, които при производствени условия могат да въздействат върху организма на човека, да предизвикат промяна на физиологичното му равновесие и да причинят болестно състояние. Най-често токсичните вещества се отлагат в костите, черния дроб, бъбреците, мозъкът и др.
Съгласно изискванията на нормативните актове, всяка машина, която отделя прах, трябва да бъде снабдена със смукател за местно изсмукване на праха. Според степента на вредност на веществата се осъществява непрекъснат или периодичен контрол за съдържанието им във въздуха. При непрекъснат контрол се осигурява сигнализация за наличие на концентрация на веществата над допустимата. За такива помещения се осигурява принудителна вентилация - обща и локална.
БИОЛОГИЧНИ фактори -"Биологични агенти" са микроорганизми, включително онези, които са генетично модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които могат да провокират инфекция, алергия или токсичност. Застрашени са работещите в предприятия за производство на храни, селско стопанство, работа с животни и/или продукти от животински произход, здравни и лечебни заведения, ветеринарномедицински и диагностични лаборатории, третиране на отпадъци, пречиствателни станции за отпадни води. Част от защитните мерки са организационни и технически, за да се избегне или сведе до минимум контаминирането на работното място с биологични агенти, както и осигуряване на колективни средства за защита и/или лични предпазни средства;
ФИЗИОЛОГИЧНИ фактори - свързват се главно с физическото пренатоварване на човешкия организъм или на отделни негови части, най-вече на опорно-двигателния му апарат. Част от защитните мерки са използването на механизирани средства за товаро - разтоварни дейности: колички, транспалетни колички, телфери, електро - и мотокари, кранове, както и спазването на нормите за ръчната работа с тежести, определени в Наредба № 16 от 31 май 1999г.
ПСИХОЛОГИЧНИ фактори - Психологичните вредни фактори са такива фактори, които въздействат на психиката на работещия и предизвикват у него траен психологичен дискомфорт, който от своя страна поради спецификата на човешкия организъм предизвиква и различни заболявания. Психологичните вредни фактори могат да въздействат върху психиката на работника не само на работното му място, но и извън него.
Вижте още:
