Имуществена отговорност и договор за бригадна отговорност

Имуществена отговорност и договор за бригадна отговорност

Кодексът на труда (КТ) предвижда възможност работодателят да търси имуществена отговорност от своите работници или служители за причинени от тях вреди. Тази отговорност може да се реализира чрез процедурата за търсене на ограничена имуществена отговорност или за търсене на пълна имуществена отговорност.

Ограничена имуществена отговорност

Работникът или служителят отговаря имуществено пред работодателя за вредите, които е причинил по небрежност при или по повод изпълнението на своите трудови задължения. 

Освен отговорността за обезщетяване на вредите, работникът или служителят отговаря пред работодателя и дисциплинарно (т.е. може да му бъде наложено и дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина). А също така за същото деяние той може да носи и административно-наказателна или наказателна отговорност, ако такава се предвижда за извършеното деяние.

Ограниченият характер на тази отговорност се изразява в определения от закона максимален размер на дължимото обезщетение за причинена по небрежност вреда на работодателя:

  •  за вреда, причинена от работник или служител при или по повод изпълнение на трудови задължения – отговорността е в рамките на причинената вреда, но не повече от размера на уговореното месечно трудово възнаграждение;
  •  за вреда, причинена от ръководител при или по повод упражняване на ръководните му функции (ръководител, непосредствен ръководител, техните заместници) – отговорността е до размера на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
  •  за вреда, причинена от лицата, осъществяващи отчетническа дейност (на които е възложено като трудово задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности) – отговорността е до размера на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

Друг принцип, залегнал в Кодекса на труда е, че работникът или служителят отговаря само за претърпяната от работодателя загуба, но не и пропуснатата полза.

Пълна имуществена отговорност

Когато вредата е причинена умишлено или е в резултат на престъпление отговорността се определя от гражданския закон, т.е. търси се пълна имуществена отговорност.

В Кодекса на труда е уредено и увреждане при отчетническата дейност, което се изразява в липса на парични или материални ценности, т.е. състояние на неотчетност. Характерно в случая е невъзможността да се установят причините за установената липса.Възможно е да е налице присвояване, щетата може да се дължи на действия на трети лица, на непреодолима причина и др. Тъй като при установена липса законът въвежда предположението за вина на отчетника (МОЛ), то в случая се касае за пълна, а не за ограничена имуществена отговорност и отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда (заедно със законните лихви).

Отговорност при причиняване на вреда от няколко работници или служители

  • В случаите на ограничена отговорност

Ако вредата е причинена от няколко работници или служители, в случаите на ограничена отговорност, размерът на отговорността е съразмерен на приноса на всеки от участниците, както и в зависимост от степента на вината. Обезщетението, което се дължи, е пропорционално на уговореното месечно трудово възнаграждение в случай, че те не могат да бъдат установени по безспорен начин. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата.

  • В случаите на пълна отговорност – работниците и служителите отговарят солидарно.

Бригадна отговорност

Бригадната отговорност е  способ за разпределяне на пълната имуществена отговорност за липса, причинена от няколко работници или служители. Бригадната отговорност се прилага само за липси.

Бригадната отговорност се носи от членовете на един мини трудов колектив от отчетници, които работят с приблизително едни и същи стоково-материални ценности и извършват приблизително една и съща отчетническа дейност. За целта всеки един от членовете на този мини трудов колектив трябва да сключи договор с ръководителя на предприятието за носенето на бригадна отговорност.

Този договор е различен от трудовия договор  и не може да бъде вкарвана такава клауза в трудовия договор.

Никой не може да бъде задължен да сключи договор за бригадна отговорност, но ако само един от членовете на колектива не е сключил такъв договор ще носи солидарна отговорност с цялата бригада, което не е изгодно за този член на колектива, така че има много силен икономически настиск са се сключва този договор.  Солидарната отговорност означава, че всеки е задължен за целия дълг, поради което не е допустимо работодателят да разделя този дълг помежду служителите или пък някой от тях да иска от работодателя да раздели дълга. Поради тази причина солидарната отговорност е “по-строга”.
Бригадната отговорност е “по-леката” отговорност и като такава е “по-благоприятна” за служителите, които заемат материално-отговорни длъжности и поради това договорът се използва активно, както в държавни, така и в частни предприятие.

Примерен образец на договор за бригадна отговорност може да изтеглите от тук: Договор за бригадна отговорност (.docx)

При осъществяване на бригадна отговорност, пълният размер на щетата се разпределя между членовете на бригадата, пропорционално на брутното трудово възнаграждение, получено от всеки за времето, за което е констатирана липсата. На практика това време е периодът между две последователни инвентаризации (ревизии) на стоковите или паричните ценности (ревизии на склада, съответно касата).

Действа презумпцията, че всички са причинили вредата. Но тази презумпция може да бъде оборена и договора да не се приложи, когато конкретно лице отсъства в отчетния период или ако е известен кой е виновния – той ще си носи отговорност и няма да се прилага договора.

Отговори от МТСП на конкретно поставени въпроси:

1. Задължително ли е изрично в длъжностната характеристика да пише, че длъжността е материално отговорно лице (МОЛ), или това следва от изредените в нея задължения. Само МОЛ ли подлежи на ограничена имуществена отговорност?
Считаме, че би било добре в длъжностната характеристика да се посочва, че длъжността е МОЛ. Ако обаче в нея не е изрично посочено, че длъжността е МОЛ, то това не би могло да бъде пречка за реализиране на отговорността по чл. 207 КТ, тъй като обстоятелството, от което зависи определянето на длъжността като такава е характера на трудовите задължения. Длъжностната характеристика конкретизира правата и задълженията на работника или служителя и именно по този начин се характеризира дали става въпрос за отчетник, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности (чл. 207, ал. 1 КТ) или не.
Имуществена отговорност по реда на чл. 203 и следващите от Кодекса на труда носи всеки работник или служител. В зависимост от качеството, в което той осъществява трудовите си задължения, т.е. дали е “обикновен” работник или служител или е ръководител, т.е. на когото са възложени ръководни функции или е отчетник (МОЛ) се определя само размера на ограничената имуществена отговорност:

  •  за работник/служител – чл. 206, ал. 1 КТ – в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение;
  •  за ръководител – чл. 206, ал. 2 КТ – в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
  •  за отчетник – чл. 207, ал. 1 КТ – в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение или за липса – в пълен размер заедно със законните лихви.

2. Възможно ли е да има договор за бригадна имуществена отговорност, но отговорността да се осъществи като ограничена имуществена отговорност?
Комбинация между двата вида отговорности не е възможна, тъй като бригадната отговорност е способ за осъществяване на пълна имуществена отговорност за липси. Ограничената имуществена отговорност, както личи и от наименованието й, не е пълна, а ограничена. В изложението по-горе е описана спецификата на двата вида отговорност и при какви условия и в какви случаи се осъществява всяка от тях.

3. Може ли отговорността за липса да се носи от всички служители, а не от определени лица, и сумата за липси да се разпредели пропорционално на брутните им заплати и да се удържи от заплатата?
Отговорността за липси се носи от всички служители, които са страна по договора за бригадна отговорност. Поради тази причина е необходимо договорът да бъде подписан от всички служители, които общо или на смени боравят с едни и същи парични или материални ценности (напр. всички служители, които работят в един магазин или склад). Пълният размер на щетата се разпределя между членовете на бригадата, пропорционално на брутното трудово възнаграждение, получено от всеки за времето, за което е констатирана липсата. Всеки от служителите, подписал договора за бригадна отговорност, може да се освободи от отговорност, ако докаже, че той не е участвал в причиняването на вредата.
Ако макар и един от служителите, които работят общо или на смени, откаже да подпише договора, то този договор не може да бъде сключен и да породи правни последици. В този случай, както посочихме и по-горе, се прилагат правилата на солидарната отговорност по чл. 208 КТ.
По повод на въпроса, обръщаме внимание за възможността работодателят, като условие за сключване на трудово правоотношение с новопостъпващи работници или служители, да постави и подписването на договор за бригадна отговорност.

4. Пълната имуществена отговорност само по съдебен ред ли се търси и удръжки само въз основа на влязло в сила съдебно решение ли се правят?
Пълната имуществена отговорност за липси при подписан договор за бригадна отговорност се осъществява по съдебен ред, когато не е осъществена доброволно, т.е. когато един или всички работници или служители, подписали договора, откажат да възстановят на работодателя съответната сума, която дължат. Поради тази причина считаме, че няма пречка в договора изрично да се предвиди, че при констатиране на липса работниците или служителите се съгласяват да им бъдат удържани суми от месечното възнаграждение.
Когато отговорността се осъществява по съдебен ред, удръжките се правят въз основа на влязлото в сила съдебно решение.
Когато отговорността се осъществява доброволно, съответната сума, пропорционална на брутното трудово възнаграждение на всеки служител, се удържа от трудовото му възнаграждение на основание на сключения договор за бригадна отговорност.

5. Ако междувременно някой от служителите, подписал договора за бригадна отговорност, напусне, как се правят удръжки? Ако служителят не внесе доброволно сумата, чрез съдия-изпълнител ли ще се събира?
Когато някой от служителите, подписал договора за бригадна отговорност, напуска (прекратява се трудовият му договор) е необходимо да се извърши ревизия, тъй като ако такава бъде извършена по-късно, то ще бъде трудно да се ангажира отговорността на напусналия, защото липсата може да бъде причинена след датата на напускане. При установена липса, на основание на договора, ще бъде извършена удръжка от дължимото му трудово възнаграждение и/или обезщетение, което подлежи на изплащане във връзка с прекратяване на трудовия му договор.
Във всички случаи, ако поради някаква причина останат неиздължени суми, то отговорността следва да се реализира по съдебен ред. Въз основа на влязло в сила съдебно решение се издава изпълнителен лист и се образува изпълнително производство за принудително събиране на вземането.
Във връзка с този въпрос, обръщаме внимание на необходимостта, ако след като е подписан договор за бригадна отговорност се назначава нов служител, да бъде извършена ревизия и едва тогава договорът да бъде подписан и от новоназначения. Това е необходимо с оглед избягване на спорове при установяване на липса, кой служител от кой момент е отговорен, тъй като липсата може да е настъпила както преди, така и след неговото назначаване.

Сподели

Подобни статии