Задължен ли е работодателят да осигурява транспорт до работното място, ако то е отдалечено или ако работата започва или приключва извън работното време на градския транспорт?
В Кодекса на труда е уредена възможност (но не и задължение) работодателят да осигурява транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно.
Няма друг нормативен акт, който да урежда такова негово задължение за осигуряване на транспорт при работа в отдалечени обекти без възможности за ползване на градски транспорт например, за разлика от задължението на работодателя да предоставя храна и/или добавки към храната, което е регламентирано в Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
Съгласно Кодекса на труда:
Чл. 294. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:
1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
5. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
6. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
Осигуряване на транспорт
Ако работодателят реши да осигури транспорт на работниците и служителите си може да го направи по различни начини, като трябва да се вземе предвид, че не при всички ще е налице възможността да се възползва от благоприятно данъчно третиране, което се прилага за социалните разходи в натура.
Начини за осигуряване на транспорт:
– осигуряване на служебни автомобили;
– организиране на транспорт с бусове за лицата, работещи в отдалечени райони, който се извършва от наета за целта транспортна фирма;
– осигуряване на карти за градски транспорт;
– осигуряване на ваучери за гориво на лицата;
– предоставяне на сума, заедно с трудовото възнаграждение за транспорт.
Принципната постановка в Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на разходите за транспорт на служителите от местоживеенето до местоработата и обратно, е че те са социални разходи и са освободени от облагане с данък върху разходите, когато са предоставени в натура и при условията на чл. 210 от същия закон.
Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура” са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ ( решение на общото събрание на работниците и служителите) или от ръководството на предприятието ( чрез заповед, включване на придобивката в правилника за вътрешния трудов ред)
Друго важно изискване на закона е, че социалните придобивки трябва да са достъпни до всички работници и служители и за лицата, наети по договори за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да било форма.
