Нормативна уредба:
Кодекс за социално осигуряване (КСО)
Наредба категоризация на труда
Кодексът за социално осигуряване урежда основните принципи на общественото осигуряване, включително условията за придобиване право на пенсия. В него се съдържат разпоредби, които предвиждат по-благоприятни условия за пенсиониране за лицата, работили при първа и втора категория труд.
При определяне категорията на труда, придобит след 31.12.1999 г., се прилагат разпоредбите на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП.
Видове категории труд
Категориите труд представляват класификация на труда в зависимост от условията, при които се полага, и рисковете за здравето и живота на работещите. Тази класификация има за цел да отчете по-неблагоприятните условия на труд чрез предоставяне на определени компенсации – най-често под формата на по-благоприятни условия за пенсиониране и по-високи осигурителни вноски за рисковите категории.
Кодексът за социалното осигуряване определя конкретно как се преизчислява стажа за съответните категории и какви са изискванията за по-ранно пенсиониране.
В България трудът се дели на три категории според тежестта и вредността на условията.
|
Категория |
Характеристика |
Примери |
|
I категория |
Трудът, който се полага при най-тежките и опасни условия. |
Подземен добив, водолази, пилоти. |
|
II категория |
Трудът, който се полага при значително вредни и тежки условия. |
Локомотивни машинисти и помощник локомотивни машинисти |
|
III категория |
Всички останали. |
Офис служители, търговци и по-голямата част от бизнеса. |
Определяне на категорията труд
В наредбата изчерпателно са изброени дейностите и условията, които попадат във:
- първа категория
- втора категория
Всичко останало автоматично е трета категория.
Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. определя обхвата на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и в нея подробно са посочени, конкретните длъжности, обхванати от различните категории труд.
Ролята на Оценката на риска
Често се мисли, че ако „измерванията на факторите на работната среда са лоши“, трудът автоматично става по-висока категория.
Но категорията труд не се определя нито по преценка на работодателя, нито от Службата по трудова медицина.
Ако една СТМ напише като препоръка: „Въз основа на високия шум, препоръчваме този труд да се счита за II категория“, това заключение няма никаква правна стойност.
Например: Един зъболекар работи в среда с биологичен риск, рентгеново лъчение и химични агенти. Оценката на риска ще бъде висока. Но зъболекарят е III категория труд. Никаква оценка на риска от СТМ не може да го направи II категория, защото професията му не фигурира в списъка за II категория в Наредбата.
СТМ може да изготвя заключения за здравната пригодност на служителя да изпълнява съответната работа. СТМ обаче не „присъжда“ категория труд.
Съгласно Чл. 104. КСО “Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.”
Може ли работодателят да осигурява работник или служител за 1 или 2 категория труд, дори длъжността му да не попада в тези категории и лицето да се пенсионира при облекчения режим?
Работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата (чл. 1 – 3 от Инструкция № 13). Доказателства за категорията на труда са както конкретните трудови договори и длъжностни характеристики, така и разплащателните ведомости и друга трудово-правна документация, удостоверяваща мястото на полагане на труд от съответния работник или служител.
Те предлагат, а правомощието за конкретната преценка за категорията труд, от която следва да бъде зачетен осигурителният стаж, е на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на оригинални документи за осигурителен (трудов) стаж – обр. УП-3, трудови договори и допълнителни споразумения към тях, заповеди за назначаване, трудова книжка, от която да е видна конкретната длъжност, на която е било назначено лицето, предприятието, в което е работило, и др.
Практиката показва, че съдилищата отдават особено значение на реално извършваната дейност, а не само на формалното наименование на длъжността.
Когато едно лице се осигурява за втора категория труд, а в действителност извършва дейност, която попада в трета категория, е налице неправилно определяне на категорията труд в противоречие със законодателството.
Това обикновено означава, че са се внасяли по-високи осигурителни вноски, отколкото е необходимо. Но при отпускане на пенсия НОИ извършва проверка и не се ръководи само от осигуряването; изследва реалния характер на труда. Ако се установи, че трудът е трета категория: стажът няма да бъде признат като втора категория; лицето ще се пенсионира при общите условия.
Иницииране на промяна на категориите труд от работодателя
В практиката често възниква въпросът дали работодателят може да инициира промяна в категорията труд, по-специално от трета към втора или първа категория, когато условията на труд са неблагоприятни.
В действащата нормативна уредба, законодателят е възприел обективен подход, при който категориите труд са предварително и изчерпателно определени чрез изброяване на конкретни дейности и производства.
В този смисъл работодателят не разполага с правомощие самостоятелно да „повишава“ категорията труд, дори когато оценката на риска установява неблагоприятни или вредни условия на труд.
Възможност за промяна на категорията труд съществува единствено в случаите, когато настъпят промени в резултат на разкриване или закриване на производства, преобразуване на предприятия или др., които могат да доведат до промяна в условията, обуславящи категорията труд.
В тези случаи работодателите са длъжни в 15-дневен срок да уведомяват териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) за настъпилите промени.
Ръководителите на териториалните поделения на НОИ във връзка с постъпилата информация правят предложения за промени в инструкцията и в списъците, които се утвърждават от управителя на НОИ.
А допълнения в списъците към инструкция 13 се правят по предложения на ТП на НОИ от комисия по категоризиране на труда при пенсиониране, включваща представители на Министерството на труда и социалната политика, НАП и НОИ, определена със заповед на министъра на труда и социалната политика.
Това означава, че НОИ на местно ниво няма правомощия сам да променя списъците, а само препраща информацията нагоре по веригата.
Комисията, която реално решава съдбата на списъците с професии, които да бъдат отнесени към различните категории е от представители на Министерство на труда (МТСП), Националната агенция за приходите (НАП) и НОИ.
Комисията разглежда предложенията и решава дали да добави нова дейност в списъците или да промени съществуваща.
