1.Обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, свързани с неизползвания, натрупан и непогасен по давност платен годишен отпуск – чл. 224 КТ.
В България се уреждат три вида платен годишен отпуск – основен, удължен и допълнителен. Основният и удълженият са алтернативни отпуски – един служител може да ползва или единия или другия, а допълнителният платен годишен отпуск може да се упражнява кумулативно или с основния, или с удължения платен годишен отпуск.
Вижте повече по темата тук: Удължен и допълнителен годишен отпуск
Правото на платен годишен отпуск се упражнява в писмена форма за действителност в рамките на 2-годишна давност. С изтичането на тази давност правото се погасява. Давността започва да тече от 01.01 на годината, следваща годината, през която правото на платен годишен отпуск е възникнало и не е упражнено.
От 2002г. до 2010г. Кодекса на труда не е уреждал давност по отношение правото на ползване на платен годишен отпуск. Целият натрупан и неизползван в този период платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение подлежи на обезщетяване. Режимът на давност е въведен 2011г. и оттогава този платен годишен отпуск, който е натрупан и неизползван от служителя, трябва да бъде и непогасен по давност.
„Обезщетение“ като дума терминологично подвежда, че става въпрос за имуществена отговорност на работодателя, но става въпрос за задължение за изплащане на парична престация, която да възмезди неупражненото право на платения отпуск.
Размерът на това обезщетението се определя по правилата на чл. 177 от КТ на база на средно брутно трудово възнаграждение, което се умножава по броя на работните дни от платения годишен отпуск, който е натрупан.
2. Обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 221 от КТ, без предизвестие
Следващите алинеи на чл. 221 КТ уреждат единствената хипотеза, при която служителят дължи обезщетение за виновно противоправно причинени вреди на работодателя в резултат на дисциплинарното му уволнение.
3. Обезщетения в чл. 222, ал. 1 и 2.
Ако е съкращаване на щат и служителят е останал месец без работа. Обезщетението се изплаща от работодателя.
При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
4. Обезщетения в чл. 222, ал. 3 и 4 от КТ и са т.нар. благодарствени обезщетения.
За да се получи това обезщетение следва да са налице предпоставките:
1. Служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията за инвалидност не е основание за плащане на обезщетението. Само и единствено пенсията за осигурителен стаж и възраст. Законът изисква служителят да е придобил правото, а не да го е упражнил.
2. Трудовото правоотношение да е прекратено. Безспорно и трайна практика на ВКС е, че няма значение основанието, на което се прекратява.
3. Правото на обезщетение да не е било упражнено при друг работодател.
4. Работодателят изплаща 2 или 6 брутни в зависимост от стажа при последния работодател.
Вижте още в темата: Прекратяване на трудовото правоотношение с пенсионер
