В темата разглеждаме кои са четирите вида юридическа отговорност под които може да бъде подведен работодателят. Кои отговорности могат да се кумулират. Какво е характерно за всяка една от тях. И каква е разликата с принудителните административни мерки. (ПАМ)
Нарушаването на трудовото законодателство, част от което са и задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, може да доведе до четири вида санкции за работодателя:
- Наказателна отгговорност;
- Административно-наказателна отговорност;
- Дисциплинарна отговорност;
- Гражданска отговорност (имуществена).
Принцип е, че наказателната и административнонаказателната отговорност не могат да се кумулират, т.е. едно лице не може да носи едновременно и двете отговорности за едно и също деяние.
Няма пречка обаче да се кумулират:
1) дисциплинарна с имуществена и административнонаказателна отговорност,
2) дисциплинарна с имуществена и наказателна отговорност.
Възможно е кумулиране, както между трите юридически отговорности, така и по двойки – дисциплинатна и имуществена, дисциплинатна и административнонаказателна, имуществена и наказателна. Това правило е потвърдено в КТ – чл.186 и чл.203, ал. 3 КТ.
Чл. 186. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.
Чл. 203.
(3) Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.
Класически пример, когато различни отговорности може да се кумулират е при тежка трудова злополука — работодателят може едновременно да дължи обезщетение на пострадалия служител (гражданска отговорност), да бъде санкциониран от Инспекцията по труда за нарушени правила за безопасност (административнонаказателна отговорност), а отговорното длъжностно лице може да бъде подведено под наказателна отговорност, ако е нарушило правилата за безопасност на труда.
Съгласно чл. 136 от Наказателния кодекс:
(1) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.
(2) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
Съгласно този състав отговорност възниква още при самото излагане на опасност, не само когато вредата вече е настъпила.
Член 123 се прилага, когато нарушението на правилата за безопасност доведе до причиняване на смърт.
Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 – лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години.
Като престъпления са предвидени и други състави, които са във връзка с трудовото законодателство. Например:
Чл. 172, ал. 2 – Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител.
Чл. 174б – Който попречи по незаконен начин на някого да членува в синдикална организация
Чл. 192а – Който наеме на работа лице, ненавършило 18- годишна възраст без съответното разрешение от Инспекция по труда
Чл. 227 – Който наеме незаконно пребиваващи на територията на страната
Изброяването в статията не е изчерпателно. Но следва да се има предвид, че наказателната отговорност е отговорност за престъпление и всички състави на престъпления са разписани в Наказателния кодекс.
Не така стои въпросът по отношение на административнонаказателната отговорност. Няма един закон или кодекс, в който да са разписани всички административни нарушения.
По отношение на трудовото законодателство най-голямо значение имат Кодекс на труда (КТ), Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и Закон за уреждане на колективни трудови спорове (ЗУКТС), Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Административнопроцесуалният кодекс (АПК), Закон за държавния служител.
Административнонаказателната отговорност е най-често срещаната на практика, тъй като тя се реализира директно от контролния орган — основно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Правната уредба за административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство е уредена в КТ. За неуредените с КТ въпроси се прилага общата разпоредба на Закона за административните нарушения и наказания.
За нарушения на трудовото законодателство се налагат следните видове административни наказания:
Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд носи както работодателят, така и длъжностните лица и работниците и служителите.
При установено нарушение на трудовото законодателство инспекторите съставят акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който се издава наказателно постановление с конкретна санкция. Работодателят има право да обжалва постановлението пред районния съд.
Съгласно чл.55 от ЗЗБУТ „лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.“
Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство
Чл. 414. (1) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) ( отм. – ДВ, бр. 107 от 2020 г.)
(3) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
(4) За повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.
(5) В случаите по ал. 3, включително когато нарушението е повторно от платената имуществена санкция или глоба, наложена на работодателя или виновното длъжностно лице, се отчисляват и внасят в съответните осигурителни фондове дължимите от работодателя осигурителни вноски за лицето.
(6) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.
(7) За системни нарушения на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3, чл. 63, ал. 1 и 2, чл. 128, т. 2 и чл. 228, ал. 3 работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган
Чл. 415. (1) Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
(2) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган на инспекцията по труда, издадено на основание чл. 405а, ал. 4, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 2500 до 15 000 лв.
(3) Който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(4) Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Маловажно нарушение
Законодателят е предвидил специална разпоредба за отговорността за маловажно нарушение.
Чл. 415в. (1) За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.
(2) Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Съгласно чл. 416, ал. 6 от КТ установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления за търсене на административно-наказателна отговорност става по общия ред, установен със Закона за административните нарушения и наказания.
Нарушаване на ЗУКТС – в чл.22 изчерпателно са изброени правонарушенията, които се наказват с глоба:
Който наруши разпоредбите на чл. 11, ал. 3 и 5, чл. 12, ал. 2, чл. 13, 14, 18, ал. 2, и чл. 20 и 21, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
чл. 11, ал. 3 и 5
чл. 12, ал. 2:
(2) Стачкуващите работници не могат да предприемат действия, с които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения.
чл. 13:
чл. 14:
чл. 18, ал. 2:
(2) Забранява се блокирането на стачните фондове по време на стачка.
чл. 20:
чл. 21:
По време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници, включително изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, на мястото на стачкуващите за постигане целите по предходния член освен когато това се налага за осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 1, докато трае стачката.
Принудителни административни мерки (ПАМ)
Освен налагане на глоби и санкции, Инспекцията по труда разполага и с принудителни административни мерки — може да разпореди отстраняване на нарушения в определен срок, а при пряка опасност за живота и здравето — да спре експлоатацията на обекти, машини или работни процеси до отстраняване на опасността.
ПАМ се прилагат като форма на административна принуда за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Не са санкции, не целят наказание на субектите, а целят именно предотвратяване и отстраняване на вредните последици. Поради това могат да се кумулират с всички видове юридическа отговорност.
Чл. 404 от Кодекса на труда:
За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:
1. да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;
2. да спират въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени правилата за здравословни и безопасни условия на труда и социално-битовото обслужване;
3. да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората, да поставят специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка, като при неразрешеното му премахване се носи административнонаказателна отговорност;
4. да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, органи по назначаването и длъжностни лица;
5. да отстраняват от работа работници и служители, които не са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труда или не притежават необходимата правоспособност, както и работници и служители, ненавършили 18 години, за които е отнето разрешението за приемане на работа по чл. 302, ал. 2 и чл. 303, ал. 3;
6. да дават предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите при невъзможност да се приложи т. 3;
7. при повторно нарушение на чл. 62, ал. 1 да спират дейността на работната площадка или на предприятието до отстраняване на нарушението;
8. да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа; в случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението;
9. при наличие на обстоятелствата по чл. 138, ал. 4 да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за изменение на трудовия договор, сключен за работа на непълно работно време, в трудов договор при нормална продължителност на работното време;
10. да дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за вписване в регистъра на заетостта, когато установят, че не е спазен срокът по чл. 62, ал. 3;
11. (нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) да дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за вписване на трудовото правоотношение в регистъра на заетостта, ако установят, че няма доказателства за съществуване на трудово правоотношение;
12. да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
(2) Министърът на труда и социалната политика определя с наредба правилата за поставяне и графичното изображение на знака по ал. 1, т. 3.
(3) Когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда.
(4) Когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда.
(5) Задължителното предписание по ал. 1, т. 11 се смята за връчено в деня на издаването му, когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление на работодателя.
(6) Копие от влязло в сила предписание по ал. 1, т. 12 се предоставя от контролните органи на работника или служителя по негово искане.
(7) При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди.
Обявяване съществуването на трудово правоотношение
Чл. 405а от Кодекса на труда:
(1) Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
(2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2.
(3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа.
(4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.
(5) На работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя.
(6) В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
(7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта.
(8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.
Дисциплинарна отговорност
Това е отговорност, която се носи за виновното неспазване на правилата в дадено предприятие.
Повече за дисциплинарниите наказания може да прочетете тук:
Гражданска (имуществена) отговорност
Гражданската отговорност на работодателя цели не наказание, а обезщетяване на причинени вреди. Тя има две основни направления в трудовоправен контекст.
Първото и най-често срещано е имуществената отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, уредена в Кодекса на труда (чл. 200 и следващите, във връзка с чл. 212 КТ, който препраща към общите правила на гражданското право). Тази отговорност е обективна — тя възниква независимо от вината на работодателя, дори при непреодолима сила, стига да са налице трудова злополука или професионално заболяване, реална вреда за работника и пряка причинна връзка между тях. Единствено груба небрежност на самия пострадал може да намали, но не и напълно да изключи отговорността; умишлено самонараняване изключва квалификацията на събитието като трудова злополука.
Обезщетението обхваща както имуществени вреди — пропуснати доходи, разходи за лечение, намалена работоспособност, приспаднати с вече получени обезщетения от Националния осигурителен институт — така и неимуществени вреди за болки и страдания, определяни от съда по справедливост.
Второто направление е общата деликтна отговорност по Закона за задълженията и договорите, приложима когато вредата е причинена на трети лица (например клиент, посетител, друг гражданин) в резултат на действия на работник при или по повод изпълнение на възложената му работа — тук работодателят отговаря по чл. 49 ЗЗД за виновните действия на своя работник или служител, като впоследствие може да търси регресен иск към виновния работник при определени условия по КТ.
