Въвеждане на сумирано изчисляване на работното време

Въвеждане на сумирано изчисляване на работното време

Въвеждането на сумирано изчисляване на работно време (СИРВ) е законова възможност  и се ползва най-често за производства с непрекъсваем режим и сменна организация на труда. Периодът на сумиране се избира свободно, съобразно със спецификата на дейността, тъй като липсват каквито и да е нормативни опори и условия за избор наседмичен, месечен , друг календарен период или на максималния период  от  6 месеца. Именно след изтичане на избрания период на сумиране се прави  сравнение между фактически отработените дни и часове с полагащата се норма на работно време за същия период. Само тогава става възможно определянето на “надработени” часове, за които се дължи доплащане като извънреден труд. Приема се, че прилагането на сумирано работно време предоставя възможности за по гъвкаво и ефективно оползотворяване на наличния ресурс.

Сумирано изчисляване на работното време е препоръчително при:

1.сменен режим на работа

2. изпълнение на дейности за определен период /сезонни дейности /

3. обявено работно време над 8 часа / за обект, организация /

4. наети лица с непълно работно време

5. непрекъсваем работен процес

В практиката е прието работодателите да издават заповед, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя периодът на отчитане, включва следните точки:

1. Основание

2. Период на отчитане – брой месеци, но не-повече от 6 месеца

3. Длъжностите / обектите / звената, за които се въвежда

4. Продължителността на работното време

5. Лицето / лицата, които ще изготвят поименните графици и срока

6. Лицето / лицата, които ще информират работещите / и ще съберат подписите /

7. Мястото, където трябва да стои графика

8. Кой, в какъв срок и на кого предава месечния график с евентуални корекции за отчитане на реално изработени часове

9. Лице, което да изготвя и представя справки в ИА ГИТ за положен извънреден труд, ако има такъв в края на отчетния период / по т.2 /

Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, работодателите разработват графици за работа  като  утвърждават   поименни графици на работниците и служителите за работа, за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила:

1. Сумирано изчисление на работното време не се допуска за работници/служители с ненормиран работен ден.

2. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисление на работното време може да бъде до 12 часа.

3. Продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа,  а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време .

4. Непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа , а при промяна на смените може да бъде под този размер, но не по-малко от 24 часа в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.

При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава или да е по-малка от нормалната.В границите на отчетния периодпродължителносттана работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ , работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение и в този смисъл да не допуска недоработване от страна на работника или служителя. Това, от своя страна, е свързано с по-прецизно изготвяне на графика при сумирано изчисляване на работното време от работодателя, така че да не се допуска работниците и служителите да завършват отчетния период с по-малко часове. 

Планираният график се използва като база, върху която се нанасят всички настъпили през месеца промени в работните дни, както и всички непланирани отсъствия – болнични, платени и неплатени отпуски, самоотлъчки и др. С това той се превръща в отчетна форма , съдържаща действителния брой отработени часове, които впоследствие се използват за изчисляване и съставяне на разплащателните ведомости.

Законодателят / чл.262 от Кодекса на труда/ е установил определен размер на увеличението  за положения извънреден труд при сумирано отчитане на работното време – не по малко от 50 на сто, което се различава от увеличението за извънредна работа през работните или почивните дни, както и на официални празници.

Важно е, обаче, текущо всеки месец да се начисляват и изплащат другите допълнителни възнаграждения, за които са известни и обективно установени основанията и фактите. Например, за часовете работа през нощта се дължи съответно доплащане и за него не се налага  сумиране в края на периода. Същото се отнася  при работа по график на официални празници. След изтичане на съответния месец с официален празник следва да се начисли и изплати дължимото увеличение с не по малко от 100 на сто.

Самата идея на сумарното отчитане на работното време е нещата да се докарат до съвпадение с работните дни и часове на петдневния календар

Шаблон на графика представлява таблица с дните от месеца, в която се задава на коя дата коя смяна ще  работи чрез нейния номер – 1, 2 и т.н.. На  разпределението  на смените,  в последствие  се присвояват  имената на определени служители/работници по длъжности.

Друг тип график,  е този по часове. Той е предвиден за задаване на работно време с произволни часови граници на работния ден, без да е необходимо  предварително да бъдат записвани смени с дефинирани  начален и краен час на работното време. Използва се при почасова работа , при която  дадено лице идва и напуска работното си място всеки ден в различен час, съобразно нуждите на предприятието или свободното си време.

Отработеното време се установява, като към броят на отработените часове през деня се прибавят и броя на нощните часове след превръщанетоимв дневни. Това следва от разпоредбата на чл. 9 , ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която „при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Разпоредбата определя правило за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото , според което, поради различната нормална продължителностна дневното и нощното работно време, установено в чл.136  и  чл.140 от КТ , за 7 /седем/часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 /осем/ часа през деня. Именно, когато нормалната продължителност на дтневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощнотоработно време е 7 часа, отношението 8:7 = 1,143, е коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време, установената прадължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл.6 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, „продължителността на нощното работно време на работниците и служителите, ползващи намалено работно време , е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл.140, ал.1 от КТ„, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време е съответно 6 или 7 часа /равна ена дневната продължителност/ Това означава , че отношението 6:6 = 1 или 7:7=1 и на практика превръщането на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане нанамалено работно време по чл.137 от КТ 

Съгласието за полагане на нощен труд от майки с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма. Съгласието може да се оттегли писмено най-късно 3 дни преди датата, от която работникът и служителят искат да преустановят полагането на нощен труд, освен при основателни причини, които налагат това да стане веднага.

Когато периодът на сумирано отчитане на работното време е повече от 1 /един/ месец , но не повече от 6 /шест/, установената норма време се отчита в края на периода. При изравняване  извънредните  или недостига часове от първия месеци се пренасят, към следващия месец и така до края на периода, но така се разпределят,  че да се получи изравняване с петдневния календар.  При невъзможност, остатъците, които са в повече се записват като извънреден труд ,  който се заплаща с увеличен размер съгласно  чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.  Часовете, получени над определената норма часове /след превръщането на нощните часове в дневни/, са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149  от КТ в специална книга, както   всяко полугодие положения извънреден труд се отчита пред инспекцията по труда.

Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник /служител/ не може да надвишава 150 часа. Извънредният труд не може да бъде повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.  

Когато лицето е отработило повече от нормалната продължителност на работното време, за целия период на сумирано изчисляване на работното време, трудов стаж ще бъде равен на нормалната продължителност на работното време за периода на СИРВ. Всички часове, които лицето е отработило над нормалната продължителност на работното време ще се считат извънреден труд и трябва да бъдат описани в УП -3.
Работните дни за периода на сумирано изчисляване на работното време сe определят по календар, а не по график.

Сподели

Подобни статии