Работата под земята, дори когато е за кратки периоди е свързана с висока степен на риск и законодателството предвижда определени мерки, които трябва да бъдат взети предвид при осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Работа за кратки периоди в подземни обекти обикновено се налага, когато се изпращат външни специалисти или сервизни екипи от едно предприятие (Изпълнител), което трябва да извърши услуга или ремонт в предприятието, където се извършва работата под земя (Възложител на работата).
В тази статия разглеждаме основните изисквания, които всеки работодател трябва да съобрази:
1.Писмено споразумение по чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия по труд.
Споразумението по чл. 18 от ЗЗБУТ се сключва в изпълнение на едноименния член от закона, който гласи, че когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност трябва да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.
Предлагаме ви примерен договор/споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ, което може да редактирате, за да съотвества по-точно на вашите нужди или конкретна дейност.
В това споразумение трябва да бъде определени взаимоотношенията, правата и задълженията на страните, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, пожарна и аварийна безопасност на обекта.
Предвид специфичните условия при работа под земята, най-често отговорност за извършването на инструктажите, предоставянето на специфични лични предпазни средства и организацията на работа и контрола на обекта се извършва от предприятието, където служителите ще полагат труд под земята.
2. Провеждане на инструктажи и обучения. Възложителя обикновено поема всички видове инструктажи и обучения, които следва да бъдат извършени. Работата под земя изисква и провеждането на ежедневен инструктаж и тази отговорност най-лесно може да бъде изпълнена от Възложителя, тъй като той вече има длъжностно лице, което да го извършва на място за неговите служители и осигурява всички изисквания по безопасност и здраве за своите работници и служители, включително специфичните изисквания на Наредба № 9 от 1997 Г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините.
Ежедневен инструктаж задължително се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.
Повече за видовете инструктажи можете да прочетете тук: Видове инструктажи
Всичко това обаче следва да се определи конкретно в споразумението, поради което е препоръчително да не се подхожда чисто формално при подписването на подобно споразумение. Чрез него реално се разпределя отговорността на двамата (или повече) работодатели.
Работодателя, който изпраща своите служители на чужд обект следва да направи оценка на риска, в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 11 май 1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.
3. Лични предпазни средства. На база на оценката на риска работодателят не само трябва да планира и приложи подходящи мерки за предотвратяване на рисковете, но и да определи личните предпазни средства и специфично работно облекло, което може да се изисква. А в случай, че в Споразумението по чл. 18 не е договорено работодателят-възложителел да предоставя специфичните лични предпазни средства, работодателят-изпълнител следва да осигури всички предпазни средства.
ВАЖНО:
Отговорност на ползвателите е да следят състоянието на специализираните лични предпазни средства за работа на височина преди, по време и след всяка употреба.
Някоя екстремна ситуация може да ограничи срока им на годност до едно единствено ползване. Например ако ЛПС е било в контакт с опасни химически вещества, изложено на екстремни температури, понесло е голямо натоварване.
Бракуваните ЛПС трябва да се унищожават след връщането им в съответния склад, за да се предотврати бъдещата им употреба.
Вижте още: Списък с лични предпазни средства
4. Медицински прегледи: Лицата, които постъпват на работа за първи път, или тези, които преминават на друга работа с различни рискове следва да преминат през съответните изследвания, препоръчани от Службата по трудова медицина за изготвяне на заключение за пригодност за дадения вид работа.
Повече по темата може да прочетете тук: Заключения за пригодност
5. Застраховане.
Работодателят е длъжен да сключи задължителна застраховка за „Трудова злополука“ за служителите, които изпълняват рискови дейности.
Повече по темата може да прочетете тук: Задължително застраховане
6. Допълнително изискване към работодателя е, че при подаване на задължителната годишна Декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ, работодателите са длъжни изрично да посочат броя на служителите, извършващи „работа под земята“ като специфичен фактор на работната среда.
7. Забрани за работа под земя.
- Абсолютна забрана за непълнолетни лица (под 18 години): Съгласно Наредба № 6 от 2006 г., на лица под 18 години е изрично забранено да извършват каквато и да е работа под земята поради високия риск от злополуки и увреждане на физическото развитие.
- Забрана за бременни жени и кърмачки: Чл. 307 от Кодекса на труда забранява на работодателя да възлага на бременни жени и кърмачки тежки и вредни работи.
Трудово-правни аспекти, свързани с работа под земята
1.Намален работен ден и забрана за полагане на допълнителен труд
Право на намалено работно време имат работници и служители за дните, в които извършват определените работи за не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време.
Повече по темата може да прочетете тук: Намален работен ден
2. Допълнителен платен годишен отпуск
Право на такъв отпуск отново имат работниците и служителите, които изпълняват конкретната работа не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време.
Повече по темата може да прочетете тук: Допълнителен отпуск
3. Право на безплатна храна
Изисква се едновременното наличие на две условия: работникът или служителят трябва да изпълнява работа със специфичен характер и организацията на работата да е специфична.
Повече по темата може да прочетете тук: Право на безплатна храна и напитки
4. Право на осигуряване за съответната категория труд за съответния период
Вижте повече в темата: Категории труд
