[nictitate_toolkit_ii_blockquote style=“3″ author=““]
В нашия блог стартираме нова рубрика, в която ще споделяме ценни съвети и идеи, възникнали от сътрудничеството ни с опитни професионалисти в различни области. Целта ни е да популяризираме добрите практики и да предложим полезна информация, основаваща се на реалния опит на експерти.
Първата тема от рубриката е по идея на Анелия Чакалова, Специалист управление на човешките ресурси в „Елтрак България“ ЕООД и е посветена на добрата практика да се разследват настъпили инциденти, които не са довели до трудова злополука.
[/nictitate_toolkit_ii_blockquote]
Понякога на работното място се случват инциденти. Това са събития, които биха довели да трудова злополука, но поради конкретна ситуация и бърза и точна/адекватна реакция няма пострадало лице. Те могат да се определят като потенциални/възможни рискове, които се появяват в определени ситуации.
Инцидентите могат да бъдат разглеждани в групи – инцидент с човек и инцидент без човек, реално случил се инцидент и възможност да се случи инцидент, такива, при които могат да се предприемат незабавни мерки за отстраняване на причината, довела до тях и такива, при които се изисква време и финансов ресурс за отстраняване на появилата се опасност.
Независимо от вида на инцидента Работодателят е длъжен при узнаване за инцидент да подходи както при настъпила злополука. Трудовата злополука се разследва и регистрира в Националния осигурителен институт (НОИ), съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, докато разследването на инцидент нормативно не е уредено, но възможността да се случи инцидент трябва да се разглежда като „не случила се злополука“.
Разследването на не случили се злополуки дава възможност за анализ на причините и идентифициране на потенциални опасности, които могат да доведат до бъдещи инциденти, които да попаднат в категорията “трудова злополука”. Това е полезен инструмент за превантивна дейност.
И макар че българското законодателство не изисква пряко отчитане на инциденти извън трудовите злополуки, чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда задължава работодателя да създаде безопасни и здравословни условия на труд. В този контекст системното проследяване на инциденти може да се разглежда като част от изпълнението на това задължение.
ПРОЦЕДУРА за разследване и превенция на инциденти.
За по-добра организация и контрол препоръчително е създаването на ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА ИНЦИДЕНТИ.
За управление на тази дейност има различни добри практики. В ЕЛТРАК БЪЛГАРИЯ ЕООД е разработен специализиран софтуер за документиране, анализиране и превенция на инциденти.
Добра практика е и създаването на РЕГИСТЪР ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА ИНЦИДЕНТИТЕ
Той осигурява бърз достъп до документираните инциденти и проследимост на изпълнение на превантивните мерки.
За целта:
1. Работодателят определя със заповед отговорно лице, което да води регистър за отчитане на възникналите индиценти /най-подходящо е да бъде определено Длъжностното лице по БЗР/.
Изтеглете бланката за заповед и регистъра в .docx формат: ЗАПОВЕД ДЛ. ЛИЦЕ , РЕГИСТЪР
Документите за всеки инцидент съберете в отделен джоб.
Допълвайте го и го актуализирайте при всеки нов инцидент.
2. Работодателят определя със заповед комисия, която да разследва инцидентите. /В тази комисия участват лицето, което е подало информация за инцидента, прекият ръководител на лицето, подало информация и длъжностното лице по БЗР. Могат да бъдат поканени и други лица./
Изтеглете бланката за заповед в .docx формат: ЗАПОВЕД КОМИСИЯ
3. Работодателят следва да информира всички работници и служители, че от тях се очаква да подават информация при настъпил инцидент или забелязана опасност, която може да доведе до злополука или инцидент. Ако решите да въведете добрата практика за разследване на инциденти във вашето предприятие, подходящо е при провеждане на следващия периодичен инструктаж по БЗР в началото на годината, всички служители да бъдат инструктирани, че при настъпил инцидент, от какъвто и да е характер или забелязана опасност незабавно трябва да уведомят прекия си ръководител и/или отговорното лице по безопасност и здраве.
4. При постъпила информация за инцидент длъжностното лице по БЗР се запознава с обстоятелствата на събитието и по своя преценка /при спешност веднага/ свиква комисията, за да разгледат събитието/ информацията. Добра практика е да се разговаря със свидетелите на инцидента, да се направят снимки /на появили се неизправности по съоръжения и инсталации, пукнатини по конструкция на сграда и др./.
5. Анализират се причините за инцидента:
- Неправилна употреба на оборудване;
- Липса на поддръжка;
- Човешка грешка;
- Несъответствие със стандартите за безопасност;
- Включете експерти или технически персонал, ако е необходимо;
- Други.
6. Изготвят се препоръки към работодателя за превантивни мерки.
Определете какво може да се направи, за да се предотвратят подобни инциденти:
- Обучение на персонала;
- Редовна проверка и поддръжка на оборудването;
- Актуализация на правилата за безопасност;
- Провеждане на извънреден инструктаж ;
- Актуализация на оценката на риска – при необходимост.
7. Разследването приключва с доклад за инцидента, който се представя на работодателя.
Изтеглете бланка за доклад за инциденти: ДОКЛАД
8. Длъжностното лице по БЗР определя мерки за отстраняване на опасността със срокове и отговорници. До изпълнението на възстановяване и коригиращи действия зоната трябва да бъде изолирана.
Освобождава се за работа едва след като отговорното лице по безопасността се уверери, че зоната, свързана с инцидента е безопасна за работа и даде разрешение.
